top of page
Търсене

"ИСТИНАТА, КОЯТО НЕ ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ: КРЪВНАТА ЗАХАР, ИНСУЛИН И ХОРМОНИ ЛИ СА ВИНОВНИ ЗА ПОКАЧВАНЕТО НА КИЛОГРАМИ?"

Един абсурден мит продължава да заблуждава цели 90% от докторите, диетолозите, треньорите и здравните специалисти: че наднорменото тегло се дължи на инсулиновите пикове и високата кръвна захар. Звучи удобно, нали? „Просто контролирайте инсулина и пиковете на кръвната захар и килограмите ще се стопят!“ Но това е далеч от реалността.


Статията, която четете, стъпва на солидни научни изследвания, доказателства и метаанализи, които буквално разгромяват модерната мания по инсулина и кръвната захар като "магически" фактори за напълняване.


1. Калорийният баланс като ключов фактор за промяна в теглото

В основата на промяната в телесното тегло стои калорийният баланс. Ако приемаме повече калории, отколкото изразходваме, теглото ни се увеличава, и обратното – при калориен дефицит, теглото намалява. Научни анализи категорично подкрепят този фундаментален принцип. Метанализ, публикуван в Nutrition Reviews, разглежда данни от множество изследвания и потвърждава, че основната причина за натрупването на тегло е именно излишъкът от калории, а не други фактори, като например нивата на кръвната захар или инсулиновите пикове.


Една от основните заблуди е, че покачването на кръвната захар автоматично води до натрупване на мазнини. В действителност, когато калорийният прием е под контрол няма да има значение колко висока е кръвната захар. Тялото се нуждае от излишък на енергия, за да започне да съхранява мазнини, което означава, че калорийният баланс е ключов фактор за контрола върху теглото.

•Линк към статията в Nutrition Reviews - https://academic.oup.com/nutritionreviews/article/73/2/69/1820875?login=false


2. Гликемичният индекс и контрол на теглото: Защо високият или нисък ГИ няма директно влияние

Гликемичният индекс (ГИ) често се посочва като фактор, който влияе на теглото, като твърденията сочат, че консумацията на храни с висок ГИ води до бързи инсулинови пикове и следователно до натрупване на мазнини. Научните данни обаче НЕ потвърждават тази хипотеза.

Проучване, публикувано в BMJ Open, разглежда ефекта на нискогликемичните диети върху контрола на теглото. Резултатите показват, че единственият начин тези диети да имат ефект върху телесното тегло е чрез контрол на калориите, а не чрез самия гликемичен индекс. Това потвърждава, че общият калориен прием, а не гликемичният индекс, е водещият фактор за промени в теглото.

• Линк към статията в BMJ Open - https://www.bmj.com/content/374/bmj.n2114

Допълнително изследване, проведено от проф. Доналд Леймън в Arizona State University, подчертава, че няма съществена разлика в теглото при хора, които консумират храни с висок или нисък ГИ, при еднакъв калориен баланс. Това опровергава разпространеното мнение, че ГИ е основният фактор за наддаването на тегло.

В обширен преглед на литературата, публикуван от American Council on Science and Health, също се изследва ефектът на високогликемични и нискогликемични диети върху теглото. Заключението е, че няма доказателства за директна връзка между високия ГИ и покачването на тегло, стига общият калориен прием да бъде контролиран. Отново калорийният прием, а не ГИ на храните, е ключовият фактор за промените в теглото.

•Линк към статията на American Council on Science and Health - https://www.acsh.org/news/2000/01/01/does-eating-high-glycemic-index-foods-lead-to-obesity-diabetes-and-heart-disease


3. Инсулинът и неговата роля: Липогенеза при калориен излишък

Инсулинът, като ключов хормон в регулирането на кръвната захар и метаболизма на мазнините, е често обвиняван за натрупването на мазнини. Идеята, че високите нива на инсулин автоматично водят до напълняване е изопачено и грешно разбрано. Научните данни показват, че инсулинът стимулира съхранението на мазнини (липогенеза), но това се случва САМО при наличие на калориен излишък.

Проучване, публикувано в BMC Medicine, разглежда ролята на инсулина в липогенезата и потвърждава, че инсулинът инхибира разграждането на мазнините (липолиза) само при наличие на висок калориен прием. Това означава, че без калориен излишък, нивата на инсулин сами по себе си не предизвикват натрупване на тегло. Контролът на калориите, а не намаляването на нивата на инсулина, е решаващ фактор за излишно натрупване на кил

• Линк към статията в BMC Medicine - https://bmcmedicine.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12916-018-1225-1

Систематичен преглед, публикуван в The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, допълнително подкрепя това заключение. Прегледът установява, че повишените нива на инсулин инхибират липолизата, но водят до натрупване на мазнини само при наличие на калориен излишък. Това още веднъж подчертава значението на калорийния баланс за тегловите промени, а не на самия инсулин.

• Линк към статията в The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism - https://academic.oup.com/jcem/article/108/6/1308/6966152?login=false


4. Нисковъглехидратни диети vs Високовъглехидратни диети за контрол на теглото: Калориите остават решаващи

С нарастващата популярност на нисковъглехидратните диети като метод за отслабване, често се смята, че ограничаването на въглехидратите автоматично води до намаляване на теглото. Научните доказателства обаче разкриват по-различна картина. Метаанализ, публикуван в BMJ Open, показва, че няма съществена разлика в загубата на тегло между нисковъглехидратните и високовъглехидратните диети, при условие че калорийният прием е еднакъв. Това означава, че не видът на диетата, а контролът върху общия калориен прием е решаващ за промените в теглото.

• Линк към статията в BMJ Open - https://bmjopen.bmj.com/content/8/2/e018449

Друг метаанализ, публикуван в Frontiers in Nutrition, също сравнява различни диетични подходи – нисковъглехидратни, нискомазнинни и умереновъглехидратни диети – и установява, че няма значителна разлика в ефективността им за отслабване, ако калорийният прием е еднакъв. Това показва, че различните макронутриентни съотношения не оказват съществен ефект върху загубата на тегло, когато калорийният баланс е контролиран.

• Линк към статията в Frontiers in Nutrition - https://www.frontiersin.org/journals/nutrition/articles/10.3389/fnut.2022.821096/full


5. Инсулинова чувствителност и тегло

Инсулиновата чувствителност е фактор, който влияе на метаболизма и усвояването на глюкозата, но научните данни показват, че основният компонент за натрупването на мазнини е калорийният излишък. Според метаанализ, публикуван в Nutrition Reviews, при инсулинова резистентност и излишък от калории се наблюдава натрупване на мазнини. Ако обаче калорийният прием бъде контролиран, рискът от натрупване на мазнини намалява значително, независимо от нивото на инсулиновата чувствителност.

• Линк към статията в Nutrition Reviews - https://academic.oup.com/nutritionreviews/article/82/2/193/7192377?login=false

Проучване, публикувано в BMC Medicine, също изследва връзката между инсулинова резистентност и промените в теглото. Резултатите показват, че макар инсулиновата чувствителност да играе роля в метаболизма, калорийният излишък е водещият фактор за натрупването на мазнини.

• Линк към статията в BMC Medicine - https://bmcmedicine.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12916-018-1225-1


6. Ниска кръвна захар и покачване на тегло: Компенсаторното хранене

При хора с диабет тип 1 и при тези, които са на инсулинова терапия, често се наблюдава тенденция към компенсаторно хранене след епизоди на хипогликемия (ниска кръвна захар). Това компенсаторно хранене, известно и като „защитно похапване“, води до излишен калориен прием, който допринася за натрупване на тегло. Според преглед на Obesity Medicine Association, именно този процес е ключов, а не самият инсулин.

• Линк към статията в Obesity Medicine Association - https://obesitymedicine.org/blog/insulin-and-weight-gain-understanding-the-connection/

Друг преглед върху факторите, свързани с наддаването на тегло при диабет тип 1, също потвърждава, че компенсаторното хранене след хипогликемия е основна причина за излишния калориен прием и покачването на тегло при пациентите, които се стремят да избегнат нови епизоди на ниска кръвна захар.


7. Хормоните и наддаването на тегло:

Един от популярните митове за напълняването е, че хормоните – особено при жените – играят основна роля за натрупването на мазнини. Според тази теория хормоналните промени автоматично водят до покачване на тегло. Научните доказателства обаче опровергават тази идея, подчертавайки, че калорийният баланс, а не хормоналните колебания, е основният фактор за промяна в телесното тегло.

Проучване, публикувано в The American Journal of Clinical Nutrition, разглежда въздействието на хормоналните промени, особено при жени в менопауза, и установява, че макар хормоналните промени да влияят на разпределението на мазнините в тялото, те не водят до натрупване на тегло, ако калорийният прием е контролиран. Изследването заключава, че само при наличието на калориен излишък хормоналните промени могат да способстват за напълняване.

• Линк към проучването в The American Journal of Clinical Nutrition - https://www.mdpi.com/2072-6643/13/7/2149

Допълнително изследване, публикувано в Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, също подчертава, че хормоналните колебания сами по себе си не предизвикват напълняване. Изследването анализира нивата на различни хормони при мъже и жени и стига до извода, че тегловите промени настъпват само при положителен калориен баланс. Хормоналните промени могат да повлияят на апетита и метаболизма, но само при излишък от калории това води до натрупване на мазнини.

• Линк към проучването в Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism - https://www.mayoclinic.org/healthy-lifestyle/womens-health/in-depth/menopause-weight-gain/art-20046058


ГЛЮКОЗНА РЕВОЛЮЦИЯ – О, НЕ!


Изложените тук научни проучвания и метаанализи категорично оборват популярната хипотеза на авторката на Глюкозната революция, че контролът върху кръвната захар е достатъчен сам по себе си за регулиране на телесното тегло, без необходимостта от стриктно управление на калорийния баланс.

На пръв поглед концепцията изглежда привлекателна, но научните данни са ясни и последователни: калорийният баланс е основният и критичен фактор за промените в телесната маса. Макар поддържането на стабилни нива на кръвната захар да има своето значение за общото здраве и метаболитната стабилност, да вярваме, че глюкозният контрол може самостоятелно да редуцира мазнините, е нереалистично.

Без адекватен калориен дефицит или баланс, нито един метод не може да осигури устойчиво управление на теглото – това е факт, подкрепен от множество научни изследвания, независимо от обещанията на „Глюкозната революция".




Научните доказателства ясно показват, че основният фактор за тегловите промени е калорийният баланс. Митовете за инсулина, гликемичния индекс и други подобни концепции често отклоняват вниманието от най-важното: контролът на приетите и изразходвани калории.

Време е да спрем да вярваме в тези заблуди и да осъзнаем, че причината за проблемите ни не е външна, а е свързана с избора ни на начин на живот.

За тези от нас, които продължават да живеят с тези митове като реалност, промените в режима на хранене и тренировките може и да са само първата крачка, но истинската промяна идва чрез повишаване на знанията и разбирането за собственото тяло и здраве.

Настъпи моментът да поемем отговорност и да направим първата крачка към своето ново аз – не просто с временно решение, а с истинско осъзнаване и стремеж към здравословен начин на живот.

Запомнете, че не всичко, което е написано на книга, е ИСТИНАТА. Истината е в науката, и ако на някого му се иска да вярва, че Земята е плоска – това е негово право. Но нека първо опита да върви по нея до ръба на 'пицата' и види дали няма да падне в забрава в безкрая на космоса."

Comments

bottom of page