Митът за големия корем: диастазата не е виновник за всичко
- Христина Караколева
- 16.07
- време за четене: 5 мин.
Защо трябва да променим начина, по който говорим за диастазата?
Диастазата на правия коремен мускул (diastasis recti abdominis) не е патология, а адаптивна реакция на женското тяло. Нормално е по време на бременността линеа алба (съединителната тъкан между правите коремни мускули) да се разтегне, за да даде пространство на растящото бебе. През целия период на бременността женското тяло отделя хормони, които правят линеа алба по-гъвкава и мека. Това е изключително наложителен процес за да може тялото да износи бебето до пълен термин.
🔹 До 100% от жените в третия триместър развиват диастаза – напълно физиологичен процес (Mota et al., 2015; PMID: 25282439)
Истинският проблем възниква, когато тялото не успее да възстанови тази структура функционално след раждането. Изследване от 2016 показва, че една трета от жените имат персистираща диастаза дори шест месеца след раждането (Jorun Bakken Sperstad et al., 2016: PMID: 27324871).
Много жени прибягват веднага до простото измерване у дома(тест за диастаза). Въпреки че това измерване има своето място в диагностиката, разстоянието само по себе си не дава пълна представа за състоянието и функционалността на коремната стена и често можем да сме заблудени за това дали реално има проблематика.
🔍 Пример: Диастаза с широчина 2.5 см, но с добре тонирана и напрегната линеа алба, която реагира адекватно при напрежение е по-функционална и по-безопасна, отколкото диастаза от 1.5 см, при която тъканта е отпусната и не може да предава стабилизираща сила към торса.
Консултация със специалист – първата стъпка към осъзнато възстановяване
След всяко раждане – независимо дали е естествено или чрез секцио – е изключително важно жената да премине през медицинска консултация със специалист. Това не е просто формалност, а ключов етап за определяне на възстановителния подход.
Необходимо е да се направи обективна проверка за наличието и степента на диастаза,възможни хернии, състояние на тазовото дъно, белег след секцио (ако има такъв) и реакцията на тъканите.
Ултразвуковото изследване е златният стандарт за диагностика на диастаза ректи, тъй като позволява точно измерване не само на разстоянието между коремните мускули и оценка на състоянието на линеа алба.
Отново прилагам един изключително стойностен материал от д-р Ивайло Евстатиев, хирург по темата:
Много от симптомите на диастаза могат да наподобяват други състояния. Само медицински специалист може да диференцира и диагностицира коректно. Това е основата, на която следва да стъпят вашите последващи действия.
ЗАЩО ДИАСТАЗАТА НЕ ВИНАГИ Е ГЛАВЕН ВИНОВНИК
За да започнем трябва да сме честни със себе си. Една от най-честите заблуди е, че коремът „стърчи“ или изглежда подут само заради диастаза. Истината е по-комплексна – и когато я разберем, можем да предложим реални решения.
Други фактори и диастаза:
В действителност изпъкнал корем след раждане може да се дължи на:
голяма диастаза
голяма + други фактори
други фактори + незначителна диастаза
само на други фактори
Ако изключим специфичните медицински състояния като хернии и диастаза, която по медицинска препоръка може да се повлияе само оперативно, следва да видим другите фактори:
МАЗНИНИ: След раждането настъпват значителни промени в състава на тялото, които може да не са видими на кантара, но имат силно изразено визуално и метаболитно отражение.
🔬 Проучване от 2000 г. (Soltani & Fraser, PMID: 10961165) установява, че въпреки че теглото на повечето жени започва да се нормализира, мастната тъкан – особено в коремната област – продължава да се увеличава. Това е най-отчетливо при жените с наднормено тегло и затлъстяване, при които се наблюдава ясно изразена тенденция към абдоминална затлъстялост.
*Абдоминалната затлъстялост е и един от основните фактори за влошаване на инсулиновата чувствителност и достигане на инсулинова резизтентност.
Инсулинова Резистентност! Причини! Решения! Добавки! - от Димитър Николов, фитнес експрерт и нутрициолог
🔬 Проучване от 2011 г. (Cho GJ et al., PMID: 21701569) доказва, че в периода между 2 и 6 седмици след раждане, общото тегло,водната задръжка и чистата телесна маса намаляват, но мастната маса (особено висцералната – около органите) се увеличава, въпреки общото отслабване.
➡️ Това означава, че дори след загуба на килограми/общо тегло, коремът може да изглежда по-голям, защото висцералната мазнина все още е там. Тук е важно да отбележим, че процесът по редуциране на мазнини не е бърз и не можем да очакваме резултати за 2-3-5 дни или 1-2 седмици.
Допълнителни фактори, които могат да се наслагват един върху други са водна задръжка, влошено храносмилане, промяна в стойката и др.
„Sway Back“ – стойката, която лъже окото и тялото
Много жени интуитивно преминават към характерна компенсаторна стойка, известна като „sway back posture“. При нея се създава мускулен дисбаланс, който засилва неприятните визуални ефекти и общата слабост.
Тази стойка често се възприема по време на бременност, тъй като ни помага да:
стабилизираме центъра на тежестта с нарастващия корем,
„доведем бебето към средната линия“ (midline position),
да се „отпуснем“ в ставите, което намалява нуждата от мускулен контрол и издръжливост.
❗ Проблемът настъпва, когато тази стойка остане и след раждането. За съжаление това често се случва, защото ние продължаваме да носим бебето и използваме стойката за да намалим тежестта му.
Това визуално увеличава обема на корема – издавайки го напред и надолу, влошава дишането и намалява способността ни за активиране на дълбоките коремни мускули и глутеуса, създава усещане за слабост, нестабилност и липса на контрол.
Какъв трябва да бъде нашият практически подход:
Консултация със специалист за обективна проверка за наличието и степента на диастаза, възможни хернии и др.
Реална оценка на стойка, силни и слаби звена, % и дистрибуция на подкожни мазнини, водна задръжка, хранителни навици, сън, стрес. Може да се направи от специалист по следродилно въстановяване.
Изготвяне на цялостен план за действие съгласно направения анализ. Изготвянето на първоначална стратегия/план какво да правим, как да се храним и да тренираме не е крайна точка, а начало на процес, който следва постоянно да бъде променян и адаптиран, съгласно промените, които настъпват у жената.
Как изглежда този план в общия случай:
Рехабилитационни и дихателни практики за активация на дълбоки коремни мускули и тазово дъно от лег и седеж в първите седмици след раждането.
Включване на многопластов подход за справяне с измененията в стойката на тялото. Toва включва активно практикуване на правилна стойка в нашето ежедневие, защото не е достатъчно само да тренираме, ако през останалите часове не сме в повишено внимание.
При тренировките да акцентираме на възстановяване на пълноценната диафрагмена работа, активация на дълбоки коремни мускули, заздравяване на глутеуса, разтягане и мобилизация на хиперактивните мускули - флексори на таза, квадрицепсите и долна част на гърба, укрепаване на стабилизиращите мускули на тялото.
Редуциране на мазнини, неизменно и в областта на талията. Спазване дългосрочно на лек калориен дефицит - до 10% за кърмещи майки и до 20% за некърмещи.
Регулярен мониторинг и контрол над процеса.
Възстановяването след раждане е много повече от затваряне на диастаза. То е път, в който жената не се връща към себе си, а открива своя нова много по-силна версия – не само физически, но и психо-емоционално.
Вместо да се фокусираме само върху сантиметри, трябва да гледаме на тялото цялостно – как диша, как се движи, как реагира на ежедневните натоварвания. Истинското възстановяване започва тогава, когато се научим да разпознаваме сигналите на тялото си и да му отговаряме с внимание, а не с натиск.
Всеки корем е различен. Всяка майка – също. И затова няма универсално решение и програма. И запомнете – тялото ви не ви е предало. То е направило всичко възможно, за да даде живот. Сега е време вие да му помогнете да се открие към своя баланс.
Коментари